ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ В КАРТИТЕ Google – Сбогом на култовия лектор Юшкевич.
Карти Google без култовия глас: изкуственият интелект заменя човека
След 15 години неразривно сътрудничество, Ярослав Юшкевич, чийто глас водеше милиони поляци по пътища и завои в Карти Google, обяви края на своето участие в проекта. Неговият топъл, човешки тон, който стана характерен елемент в навигацията, беше заменен от гласа на изкуствения интелект. Вместо топлите указания на Юшкевич, потребителите на навигацията сега могат да чуят студеното, прецизно, но лишено от личност повествование на ИИ.
Това събитие означава края на една епоха, но същевременно е израз на настоящото време, в което технологията изтласква човешкия елемент от все повече области на живота. Четири години назад, когато Google Пробваха за първи път да въведат глас на ИИ, потребителите реагираха с масов протест, което принуди компанията да възстанови гласа на Юшкевич. Този път обаче, с напредъка в технологията на ИИ и по-голямата приемственост към такива промени, гигантът от Маунтин Вю не изглежда да планира отстъпление.
Юшкевич се сбогува с потребителите по свой начин, подчертавайки промяната, която донесе ИИ:
„Някога в едно от видеата обяснявах как да намерим посоките на света. Днес вероятно изкуственият интелект ще го обясни по-добре, тъй като напоследък той се разпространява сред хората, работещи с глас, като голям валяк. А аз мога с гласа си, човешкия глас, да кажа вероятно за последен път: усмихнете се прекрасно и се насочете на юг. Въпреки че не. Насочвайте се и по интуиция и сърце, защото това изкуственият интелект все още не може.“
източник:@kierujsienapoludnie
Тези думи отразяват общи тревоги – въпреки че ИИ става все по-напреднал, все още му липсва човешката интуиция, емпатия и спонтанност. Въпреки това, развитието на технологиите е необратимо и в все по-голям брой области започва да изпреварва човека.
Изкуственият интелект в медиите: Гласът на радиото става цифров.
Явлението на заменяне на хора с ИИ не се ограничава само до навигацията. Друг пример е ситуацията в Изключено Радио Краков, където от ден на ден бяха уволнени всички журналисти, а техните места заеха цифрови гласове. Виртуалните водещи – Якуб „Куба” Жилински, Емилия „Еми” Новак и Алекс Шулц – бяха създадени от AI алгоритми, въпреки че в действителност никога не са съществували. Техните образи се основават на стереотипи: млади експерти в технологиите, попкултурата и активизма, но им липсва автентичността, която преди привличаше слушателите. Решението предизвика вълна от възмущение сред поляците, което е доказано от броя на хората, подписващи петиция в защита на уволнените журналисти. Това е още един пример за това как технологията може да предизвика социална реакция, когато изглежда твърде резка и неуместна в области, които традиционно са запазени за човешката креативност и усет.
Изкуствен интелект: Кратка история от началото до съвременността
Изкуственият интелект (ИИ) има своите корени от 50-те години на XX век, когато за първи път започват да се мисли за машини, които биха могли да симулират човешкото мислене и да решават проблеми по начин, подобен на този на човека. Първите стъпки в тази област бяха направени през 1956 година по време на Конференция Дартмут, където група изследователи, включително Джон Макафи, , Марвин Мински, , Клод Шанон, и Ален Нюел, представи концепцията за изкуствения интелект. Именно Маккарти, считан за един от бащите на ИИ, създаде термина „изкуствен интелект.“
Важно развитие на етапите на ИИ:
- 50-те и 60-те години. – Първите алгоритми: Началните изследвания се съсредоточиха върху компютърни програми, които биха могли да решават математически логически проблеми, като например. Логически теоретици разработен от Хербърт Саймън и Алън Нюел. В тези години бяха разработени и първите шахматни програми, които се опитваха да симулират стратегията на играта.
- 70-те години. – Кризис и съмнение: През този период ИИ срещна много проблеми. Бързо стана ясно, че компютрите не могат да се справят с по-сложни задачи, които изискват т.нар. здрав разум, което доведе до спад в ентусиазма и финансирането. Този период често се нарича „зимата на ИИ.“
- 80-те години. – Завръщане благодарение на експертните системи: ИИ се съживи благодарение на развитието на експертни системи, които можеха да вземат решения на базата на специализирани знания. Те бяха използвани в индустрията, медицината и финансите. Важна стъпка беше и развитието на технологии за невронни мрежи, които имитираха начина на работа на човешкия мозък.
- 90-те години. – Триумфи на AI: Най-важното събитие от 90-те години беше победата на компютъра. Дийп Блу Фирмата IBM победи световния шампион по шах Гари Каспаров през 1997 година. Това събитие показа, че изкуственият интелект може да конкурира хората в много сложни области.
- XXI век – Разцвет на AI: Развитието на компютърни технологии, включително огромни изчислителни мощности и достъп до големи обеми от данни, доведе до това, че AI започна да използва нови методи, като машинно обучение(машинно обучение) и дълбоко обучение (дълбоко обучение). Тези технологии революционизираха много индустрии, от разпознаване на изображения и глас до автономни автомобили и медицина.
В момента ИИ е навсякъде – от гласови асистенти като Siri и Alexa, през автономни превозни средства, до напреднали системи за анализ на данни, които подкрепят компании по целия свят. Въпреки че ИИ все още не може да се сравнява с човешкия интелект, възможностите й за решаване на сложни проблеми и автоматизация на задачи стават ключови в много сектори.
ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ В ДРУГИ БРАНШОВЕ: НЕНАПРАВЕН МАРШ НА ТЕХНОЛОГИЯТА
В какви области ИИ ще замести човека ?
Случаи Google i Off Radio Kraków е само един от многото примери за по-широк феномен, който обхваща все повече отрасли. Изкуственият интелект вече поема работни места в много сектори, от индустрията, през финансите, до здравеопазването. Ето няколко примера:
1. Автомобилна индустрия
В автомобилните фабрики, като тези, управлявани от Тесла и Тойота, Автоматизацията на производството с използване на индустриални роботи значително е намалила броя на работниците на монтажните линии. Роботите са отговорни за заваряване, монтаж на елементи от каросерията, боядисване и други повтарящи се дейности, които преди това са били извършвани от хора.
2. Логистични центрове и складове
Фирми като Амазон и Уолмарт въведоха автоматизация в своите складове. Например в складовете на Amazon роботи Кива транспортирaт продукти, подготвяйки ги за изпращане. Автоматизацията на склада намали нуждата от складови работници в някои локации.
3. Ритейл търговия
В някои търговски обекти, като Амазон Го, Въведоха безкасова система. Вместо касиери, клиентите влизат, сканират приложението, а изкуственият интелект следи какво купуват и автоматично начислява таксите, когато напускат магазина. Това елиминира необходимостта от наемане на касиери на тези места.
4. Банкови услуги
Банките въведоха автоматизация на много услуги. Чатботове и виртуални асистенти, като Ерика В Bank of America автоматизираните системи заменят служителите в обслужването на клиенти, отговаряйки на въпросите на клиентите и помагайки им в управлението на финансите. В някои банки автоматичните системи одобряват кредитни заявки и заеми, което елиминира необходимостта от човешка намеса в много случаи.
5. Финанси и търговия
Инвестиционни компании, като Голдман Сакс, започнаха да използват алгоритми за изкуствен интелект за анализ на пазара, прогнозиране на тенденции и автоматична търговия. Например на Уолстрийт значително намаля броят на трейдерите, които работят директно на борсовия под, тъй като AI алгоритми по-добре анализират данните и по-бързо реализират транзакции.
6. Транспорт
В някои градове, като например в Сан Франциско, фирми като Уеймо и Круиз провеждат тестове на автономни таксита, което потенциално може да замени шофьорите. В транспортния сектор компании като Убер и товарните превозвачи тестват автономни камиони, което в бъдеще може да повлияе на намаляването на търсенето на шофьори.
7. Обслужване на клиенти
Фирми от различни отрасли – от електронна търговия до авиокомпании – започнаха да въвеждат чатботове и автоматизирани телефонни системи за обслужване на клиенти. Пример за това е Авиокомпания United, които внедряват чатботове в основната клиентска поддръжка, намалявайки необходимостта от наемане на хора за прости запитвания.
8. Земеделие
Съвременните ферми, особено в Япония и САЩ, започнаха да използват роботи и изкуствен интелект за събиране на реколта, мониторинг на състоянието на посевите и дори управление на животновъдството. Вертикални ферми (вертикални ферми) използват изкуствен интелект за оптимизиране на средата за растеж на растенията, намалявайки броя на хората, нужни за работа в земеделието.
.
9. Създаване на съдържание
Медийните компании, като Асоциирани преса и Блумбърг, използват AI системи за автоматично генериране на прости отчети, като финансови данни или спортни резултати. AI замества журналистите в писането на текстове, основани на автоматизирани данни.
10. Кол център
Много компании внедриха автоматизация на обслужването на клиенти в кол-центровете. Например, ATandamp;T и други големи предприятия използват напреднали системи IVR (Интерактивна голосова реакция), които заменят служителите, които отговарят на телефонни обаждания и предоставят основна информация на клиентите.
Всички тези примери показват, че ИИ вече започва да влияе на намаляването на работните места в много сектори, особено там, където дейностите са рутинни и лесно автоматизируеми.
Изкуствен интелект срещу човек: Как изкуственият интелект променя пазара на труда и какво означава това за всички нас?
Решенията, които наблюдаваме във връзка с заменянето на хора с изкуствен интелект, предизвикват различни реакции – както ентусиазъм, така и загриженост. От една страна, ИИ предлага невероятен потенциал за оптимизация на процесите, подобряване на ефективността и намаляване на разходите. От друга страна, има оправдани опасения, че прекалено бързите промени могат да окажат негативно влияние върху много професионални групи и да предизвикат трудности на пазара на труда.
Ако става въпрос за случая, свързан с Картите Google и Ярославом Юшкевичем, това е отличен пример за това как дълбокото значение могат да имат на пръв поглед незначителни технологични решения. Гласът на Юшкевич е нещо повече от просто навигационен инструмент – за много потребители той е бил част от ежедневния им опит с технологията, елемент, който носи известна човечност и емоционална привързаност. Заменянето му от AI показва, че за технологичните компании приоритет е ефективността и стандартизацията, дори и за сметка на загубата на човешкия фактор.
Подобно, решението за освобождаване на журналисти в Изключено Радио Краков и заменянето им с виртуални образи, създадени от ИИ, поставя въпроси за границите на автоматизацията. Изглежда, че експериментирането с ИИ в контекста на радиопредаванията е смела, но рискована решение. Публиката търси автентичност, с която може да се идентифицира. В случай на виртуални личности сме създали изкуствени същества, които трябва да ни убедят, че са „истински“. Това може да предизвика дистанция между предаванията и слушателите. Реакциите на слушателите на това решение – петиции, възражения – показват, че не всичко може да бъде автоматизирано лесно и че хората ценят автентичността и личността на водещите, които ИИ все още не може напълно да възпроизведе.
Бъдещето на работата в свят, доминиран от ИИ
Що се отнася до другите индустрии, в които ИИ замества човека, изглежда, че това е неизбежен процес в някои сектори – особено там, където работата е повтаряща се и задачите лесно могат да бъдат автоматизирани. Промишлеността, транспортът, логистиката, а дори и някои аспекти на медицината – тези области виждат значителни предимства от използването на ИИ. Ефективността, намаляването на разходите, както и способността на ИИ да обработва огромни количества данни за части от секундата са аргументи, които трудно могат да бъдат игнорирани. От друга страна, креативният сектор – журналистика, изкуство, създаване на съдържание – разчита на човешкото въображение, емоции и интуиция, което прави пълното автоматизиране и заместване на хората в тези професии изключително трудно за реализиране по удовлетворяващ начин.
Според мен ключовото предизвикателство ще бъде намирането на баланс. Изкуственият интелект може и трябва да подкрепя хората в тяхната ежедневна работа, а не напълно да ги замества, поне в области, които изискват човешка чувствителност, емпатия и креативност. Считам, че технологията трябва да се разглежда като инструмент за подобряване на нашата работа, а не като начин за елиминиране на хората. Съществува също необходимост от подготовка на работниците за тази промяна – чрез обучения, програми за преквалификация и психологическа подкрепа, тъй като темпото на развитие на ИИ може да предизвика значителен стрес и несигурност.
В обобщение, изкуственият интелект носи със себе си огромни възможности, но също така и големи предизвикателства. Решенията на фирмите, като Google Radio Краков показва, че балансът между автоматизацията и човешкия фактор не е лесен за постигане. Важно е като общество да участваме активно в този разговор и да определяме границите, които защитават ценностите на човешкия труд и присъствието там, където машините не могат да ни заменят.
Вашият коментар